Модните аксесоари

Когато пазара стана по-труден, започнахме да си задаваме повече въпроси. Тогава разбрахме клиентите, поглеждащи към някое добре направено облекло, които ни казват със съжаление "много ми харесва, но нямам с какво да го нося". Затова се появиха на бял свят колекции на фирмите (а не отделни артикули), не след дълго прибавихме към тях разработени от нас продукти, които не са произведени в нашите производствени ателиета. Успоредно с това уловихме необходимостта от прибавяне на модни аксесоари, допълващи нашите колекции.Модните аксесоари са отделен артикул, които допълват дрехата. Използването им носи някакъв стил на дрехата, особено, когато тъканта няма някакви особени забележими ефекти. Някои от аксесоарите имат и практично приложение, като чантите, колани, шапки, ръкавици, очила и др. Индустрията за дизайн и производство на модни аксесоари не е от вчера. Тя стана част от клъстера на модната индустрия и се разви заедно с нея. Това е една все още недоразвита ниша от пазара в България, заета предимно от търговците. Сред производителите изключения правят някои дизайнерски ателиета. Значи ли това, че една фирма трябва да произвежда всичко от А до Я. Разбира се отговора е "не". Но дизайнерите на фирмата трябва да имат готовност да разрешат загадката как колекциите да изглеждат по-завършени и продаваеми. А работата на предприемача е да организира производството на аксесоарите в партньорски фирми. Все пак възможно е част от продуктите да бъдат произведени и в нашата фирма. Но въпрос не съществува, дали да има или да няма аксесоари в нашата колекция, това е необходимост.Както всички модни артикули, така и производството на аксесоарите е сегментирано. Едни производители произвеждат аксесоари подходящи за ученическа възраст, други на по-зряли дами, в т.ч. и за тоалети на личности като английската кралица, Маделин Олбрайт, аксесоари за мъже и т. н.Днес модните аксесоари заемат огромна част от световния пазар. За връзката на производители и потребители се грижат хиляди търговци, международни изложения подпомагат световната търговия. Училища и институти създават специалисти в производството и дизайна на модни аксесоари.Връзка към списание Accessories и календар за изложението на аксесоари през януари 2007 година http://www.accessoriesmagazine.com/jan.shtml .

Кариера в модния бизнес

Искате да направите кариера в модния бизнес. Казват ви, че трябва да завършите непременно модно училище. Това може и да е вярно, но не за всички. За да не бъдем голословни, да почерпим информацията отново от извора на живота, на човек, когото мнозина познават от екрана, актрисата Ирен Кривошиева (от интервю в сп. Ева):"Започнах с 9 долара на час, нямаше месец и ми увеличиха парите, защото продавах много. Аз завладявам пространството около себе си, не обичам да го оставям свободно. Станах асистент на мениджъра. Тогава моят мъж усети, че пипам много точно и започна да ме навива да отворя собствен магазин. Аз обаче не исках. После от веригата се освободи един магазин и му станах мениджър.Справих се прекрасно, но много ме ядосваше собственикът: все измисляше нови правила само и само да не плаща. Може би и аз сега ще стана такава, но си мисля, че човек трябва да даде, за да получи. Моят работодател си изгуби всичките верни служители. Той мисли, че незаменими хора няма - това е принципа на Америка. Обаче не е така. И те дълго трябва да го разбират. Ако си наел някого, които ти върши работа, значи той ти е целия бизнес. За 5 месеца продадох дрехи за 250 000 долара. Само аз, а имах още 5 работници.Не съжалявам, интересно ми е. Намерих през лятото магазин, какъвто исках, наех го за 5 години и реших да продавам български дрехи. Вече сключих договори с "XXX"* и с "ZZZ". Сигурна съм, че с нашата стока ще бъда конкурентна на пазара. Цената с транспорта и с останалите разходи ще бъде като на техните дрехи, които в по-голямата си част са внос от Китай." Какво ще прочетем в тези думи:
- ако си решил да влезеш в модния бизнес трябва да имаш заложено артистичното в себе си;
- да имаш неуморното желание да работиш и да се радваш на плода на труда си;
- да имаш търпение да видиш плода на труда си;
- да не се отказваш дори и когато получаваш временни затруднения и недооценяване;
- образованието не е задължително;
- да можеш да даваш, преди да получиш;
- да можеш да работиш с хора, в екип;
- да можеш да създаваш приятели;
- да започнеш работа за друг и да виждаш грешките му;
- да "пипаш" точно;
- да знаеш елементарна математика;
- да знаеш английски, за да ползваш информация от Интернет.
- да знаеш какви възможности предлага страната ти и съседите...;
- да знаеш какво става по света. (вестникарска информация);
Прочетете няколко пъти тези редове и ще се убедите, че това, което се иска от вас не е твърде много. Но ако все пак искате да навлезете в терминологията, в по-големия бизнес, да работите за големи български или международни компании, ви предлагаме да следите информацията на нашия сайт. И да проучите какви възможности предлагаме за придобиване на познание...

Клъстер - дефиниция на Майкъл Портър

Клъстерите са фирми и асоциирани институции, намиращи се в географска близост в определена област, свързани от общото между тях и допълващи се...Клъстърът поставя в боева подготовка свързаната индустрия и други стопански и нестопански единици за посрещане на конкуренцията...

Различните идеи

Ще започнем днес този материал с една мисъл на Джилберт Честертън - "Аз дължа моят успех на това, че винаги съм се вслушвал с уважение във всеки добър съвет, но след това съм правил точно обратното". Нека да не абосолютизираме тази възможност, и да кажем, че ние трябва да правим нещата просто по различен начин.
Различните идеи са за пионерите. Както за дизайнерите, така и за предприемачите и техните маркетинг специалисти. Понякога се радваме на това, че сме задържали за дълго време ценни хора в екипа си и че вътрешните връзки са на много добро ниво. Нека да направим един изпитан експеримент. Eдин ден, когато имаме намерение да наемем нов човек, да помолим някой да извади СV-та на работещи при нас служители на сходна длъжност, да им преправи имената и местоработата и да ни ги представи заедно с новите кандидати. Със сигурност една част от старите служители няма да бъдат сред подбраните за интервю. Но те вече са станали част от нашия "послушен" екип. Това обяснява защо не искаме да приемем на работа кандидати, които на интервютата си позволяват да имат идеи, различни от нашите, за развитие на бизнеса. И едва, когато във фирмата ни се "промуши" такъв нов човек, виждаме колко много резултати може да допринесе на фирмата ни различния начин на мислене.
Неотдавна един чуждестранен инвеститор ми каза "тук (в България) има дизайнери, които са добри в създаването и интерпретирането на копия, но те не могат да създават колекция". Това обаче не му пречеше да се представя пред клиентите си със "собствена" колекция, направена от тези копи-дизайнери. Аз лично не мога да свържа думата дизайнер, с човек който прави копия. Такъв човек бих нарекъл моделиер и ако може да прави кройки, ще прибавя и думата конструктор. Но пред мен изникна въпроса, дали на тези дизайнери е дадена изобщо свобода за претворяване на собствени идеи. Което от своя страна поставя въпроса, дали бъдещето на тази фирма не е свързано по-скоро с миналото на нейния шеф.
Често казваме, че, когато нещата вървят добре, не трябва да ги променяме. Да, обаче, след три години успешно продаване на един и същ артикул, на четвъртата продажбите се връщат на ниво първа година, а на петата при нас е пристигнал е-мейл от купувача ни, с който ни молят да представим нови артикули платове, защото клиентите вече са отегчени от стандартните ни предложения, а идеите на дизайнерите са изчерпани. Ето защо трябва да имаме готовност да възприемаме дори и "вървящите" идеи като временно състояние и да се готвим да ги заменим преди да бъдат изконсумирани напълно.
Различните идеи и промяната на продукта са тези, които могат да ни позволят да коригираме сбърканата ниска цена и да предложим по-високо ценово ниво за нашите облекла, дори и в период на нарастнала конкуренция. Ако обаче поддържаме същата колекция, няма причини, които да накарат купувачите ни да заплатят по-висока цена, за да компенсираме по-високите си производствени разходи. Разбира се, и различните идеи са свързани с разходи за разработка на нов продукт, но това е част от нашия бизнес. Ако искаме да разберем колко безуспешни опити сме направили в търсене на по-успешен бизнес, нека да преместим офиса си в друго помещение на фирмата си и да прегледаме внимателно това, което няма да влезе в новия офис.
Има много възможности да събудим различните идеи у нас. Ако това не ни се удава може да извикаме на помощ нашите деца, които ще ни кажат простичко "защо не го направиш така, виж колко е хубаво". И обратното, в деня, в който мислим, че сме нахвърлили страхотна идея, може да бъдем попарени, споделяйки я с децата, които няма да и обърнат никакво внимание. Често ние се чудим как да възстановим изгубената връзка с нашите деца. Ето един начин, който е полезен и за бизнеса и за семейството, да потърсим различните идеи заедно с тях.
Споделянето на идеите с колеги от други фирми е възможност да получим от тях ценен съвет. Мнозина ще репликират, че това ще направи фирмата ни уязвима...

Бранда за компанията е като репутацията на един човек

Jeff Bezos - Бранда за компанията е като репутацията на един човек. Ти печелиш репутация с опит да направиш трудните неща добре.
Warren Buffett - Добре е във вашата първокласна марка да има нещо специално, или просто няма да получите от бизнеса, това което търсите.
Greg Norman - Нашият успех е директен резултат от това, че знаем как да направим маркетинг на бранда и да имаме точните хора, представящи бранда.
David Ogilvy -Ако сте имали добър шанс да създадете чудесна рекламна кампания, скоро ще видите някой друг да ви открадне идеята. Това е дразнещо, но не се тревожете; никой не е построил бранд, имитиращ начина на другите да рекламират.
Jong-Yong Yun - Нашето бъдеще ще зависи от стойността на нашия бранд. Ако ние продължаваме да продаваме продукти с ниска стойност, това ще разруши имиджа на нашата фирма.

Новата реалност

От 20-23 октомври 2005 в курорта Канкун, Мексико трябваше да се проведе 21-вата конвенция на IAF Международната Асоциация за облекло. В продължение на повече от година, домакините се подготвяха за това събитие, което имаше мото "Да посрещнем новата реалност".
Именно "трябваше" да се проведе, тъй като ураганът "Уилма", връхлетял бреговете на Мексико, помете добрите намерения на организатори и участници, осуети провеждането на конвенцията и показа на всички новата реалност.
Видяхме, че новата реалност не е само заплахата Китай. Тя има и други имена - Индия, Бангладеш и др. Към нея се прибави и Уилма, преди това бе Катерина и вълните-цунами в Азия.
Всички тези неща се случват далече от нас. В Китай, Индия и Бангладеш нараства износа на облекло и текстил и резултатите на тези страни оказват пряко въздействие върху резултатите на нашите фирми. Защото пазарът има степен на максимална наситеност и когато кошницата на едни страни се пълни, нечия друга кошница се изпразва. Ураганите Уилма и Катерина, вълните-цунами нанесоха щети за милиарди долари далече от нас. Но те създадоха неспокойствие и несигурност в бъдещето на милиони потребители.
Това е глобализацията и ние трябва да я приемем като новата реалност. Да се съобразяваме с нещата, които се случват на десетки хиляди километри от нас. Прословутата фраза на българина "мен това не ме засяга, това няма да ме достигне" ще остане като спомен от миналото.
Вероятно мнозина от нас са били в позицията на мексиканските домакини на конференцията, които извършиха сериозна подготовка за най-голямото световно събитие на производителите на облекло през 2005 г. Подготвяли сме колекции за сезони, които са се оказали трудно предвидими. Времето е било или твърде студено през лятото и летните облекла са оставали нереализирани или зимата е била топла и същата участ е постигала нашето производство тогава. През 2005 г. проливни дъждове причиниха невиждани наводнения и у нас и объркаха потребителя. Това са нещата, които не зависят от нас.
Но значи ли това, че трябва да престанем да работим за успеха на нашите фирми. Значи ли това, че трябва да чакаме помощи от фонд "Глобализация", който ЕС проектира да изгради.
Ако някой е готов да протегне ръка за помощите, го съветваме да излезе от този сайт. На тези, които са готови да се борят с нещата, които зависят от нас, предлагаме да вървим заедно в правилната посока.

Консорциумът - инструмент за експорт

Най-често използвани инструменти от малките и средните фирми за завладяване на периметър собствена територия са: намиране на пазарна ниша, навлизане в зоната на сивата икономика и намаляване на цените на предлаганите стоки и услуги. Постепенно с максималното използване на тези възможности, фирмите достигат до ниво, което ограничава тяхното развитие. Тогава логичното е да се потърсят външните пазари. Но, ако за националният пазар силите на фирмата са били достатъчни, скоро менажерът на малката или средна фирма разбира, че, за да завладее периметър на друг пазар, не е достатъчно да прочете популярното четиво "Сун Дзъ и изкуството на войната в бизнеса". Зад думите на китайския мъдрец се крие необходимост от човешки и финансов потенциал, с какъвто фирмата не разполага.
Една от успешните световни практики за излизане на малките и средни фирми на външните пазари е експортния консорциум, развит през 80-те и 90-те години в Италия. Този модел се развива и в Турция, Тунис, Мароко и други страни. Какви са конкретните причини, които довеждат до създаването на консорциума? МСП страдат от липса на професионални и финансови ресурси за управление на износа, недобро познаване на пазарите и основните чужди езици, трудности при намиране на търговски партньори, несигурност по схемата за разплащане с купувачите от чужбина, слаби познания за маркетинг. По отношение изграждане на продукта за износ липсват познания по осигуряване на добри доставчици и логистика.
Консорциумът е сдружение с нестопанска цел на малки и средни фирми. Най-приложимата форма на консорциума в България, според нас е регионалната, на фирми произвеждащи различни неконкуриращи се продукти. Регионалното коопериране може да предостави изгодни условия на фирми, купуващи различни видове изделия от различни страни и това да се превърне в предимство за консорциума. Ако у нас се развият консорциумите, ние виждаме началото им като еднобраншови, но те могат да прерастнат и в многобраншови. Другите типове консорциуми са промоционални, такива за подпомагане на продажбите.
Изграждането на консорциум започва със съставянето на бизнес-план по инициатива на някои от участниците. Този бизнес план е пътната карта за последващи действия, определящ стратегическите цели на групата, действията които ще бъдат предприети и членовете, които ще бъдат включени. Този план се допълва със финансов план за разноските и се актуализира периодически по различни причини, в това число и при приемане на нови цели или членове.
И у нас, съгласно действуващото законодателство, консорциумът може да се развие като сдружение с нестопанска цел, развиващо стопанска дейност в частна полза. В устава на консорциума се записва, че целта на консорциума е да промотира и подпомогне експорта на сдружителите, които са малки и средни фирми (микро- и малки фирми). При никакви обстоятелства не се допуска влизането на големи фирми или такива, чиито капитал е притежание на повече от 25 процента от голяма фирма, както и промяна на основните цели.
Важен фактор за стабилното развитие на консорциума е правилното начало, избора на неконкуриращи се партньори, правилата за влизане на нови фирми (в консорциума не може да влезе нова фирма, без съгласието на всички членове). Консорциума се ръководи от директор, който е в значителна степен независим. Качествата на директора на консорциума са от изключително значение за неговото по-нататъшно развитие.
Освен с правилното изграждане на експортни контакти и подпомагане веригата доставчик на материали-производител на готов продукт-търговец, консорциума има възможност да съдействува на фирмите и с контакти с местната власт, както и с редица асоциации, търговски палати и финансови институции.
"На големи кръстопътища се обединявай със съюзниците си" (Сун Дзъ).

Конкурентноспособност ...

Ще разгледаме конкурентноспособността ни спрямо другите страни в Източна Европа, поставена на принципите на Томас Фридман, носител на наградата Пулицър за 2002 г. Неговите аргументи за глобализацията могат да бъдат обощени така - тя не е просто феномен или преминаваща тенденция. Глобализацията е международна система, заменила студената война. Тя е интеграция на капитал, технология и информация, преминаващи граници, като по този начин създава един глобален пазар и донякъде - едно глобално село.
Източна Европа е със сигурност част от това глобално село, район, който запази позициите си в световната търговия с облекло и текстил след края на ерата на споразумението Multifiber (MFA). Районът гравитира около ЕС и се възползва от географската си близост и бързината на доставките, която се оказа главното предимство.
Понастоящем може да разделим Източна Европа на две групи. В първата влизат Полша, Чехия и Унгария, страни, които са вече в самия съюз. В другата са България, Румъния, Украйна и Сърбия. Около двете групи има и други страни с по-малък потенциал за износ на текстил.
При минимални заплати от 200 евро, първата група все още е атрактивна като производствен център, поради по-добрите услуги, който предлага и по-бързите доставки. Транспортът на материали в едната посока и на готови облекла в другата се организира за по-малко от 24 часа.
Например, за България този срок се движи между 7-10 дни. При динамиката на пазара това предимство се оказва решаващо. И тук, идваме до първия въпрос, поставен от Томас Фридман, засягащ конкурентноспособността ни "Колко бърза е вашата страна".
В първата група е налице и по-бързо превключване към производство на готов продукт, особено при Чехия, която има силно развит текстил. Това може да бъде демонстрирано с няколко цифри, показващи средната цена на килограм текстилно изделие, изнасяно от тези страни: Чехия - 33.8 е/кг, Унгария 28.3 е/кг, Полша 21.8 е/кг. За обяснение на тези цифри, ще ползваме отново Фридман с втория въпрос за измеримост на конкурентноспособността "Колко тежи вашата страна" или по-просто казано, колко тежи един камион за експорт.Нека да погледнем резултатите на другата група - Румъния 20.3, България 19.7, Украйна 13.9 евро/килограм.
Със сигурност страната ни има едно "предимство" при отговора на следващия въпрос "Открита ли е вашата страна". България в момента практикува най-свободната търговия при облеклото и текстила от всички страни и от двете групи. Производителите в България са изложени пряко на световна конкуренция. В търговската ни мрежа виждаме най-често свръхпроизводство и отказани поръчки, които се реализират на ниски цени, оказващи натиск и върху нашите цени. Другите страни особено тези от първата група имат плавно отваряне на пазара, след влизането им в ЕС.
Нямаме преки наблюдения в другите страни върху следващият въпрос "Колко добре е кабелизирана вашата страна", или казано с други думи включване в интернет, създаване уеб-сайт и дори обикновената електронна поща. Но, по броя на върнатите съобщения при изпращане на първия брой на нашия бюлетин, установихме с каква лека ръка се създават е-мейл адреси, особено при безплатни сървъри и колко лесно след това се затварят. А тези затворени пощи са част от пропиляните възможности и пропуснатите клиенти и пренебрегване значението на електронната информация.
Събираме ли урожай от знанията и информацията. Този въпрос е свързан и с предишния. Частни училища и университети създават дизайнери у нас, които излитат или в чужбина или приключват творческия си път в ателие за вечерни и абитуриентски рокли. Този въпрос е свързан и с предишния. Частни училища и университети създават дизайнери у нас, които излитат или в чужбина или приключват творческия си път в ателие за вечерни и абитуриентски рокли.
Ще завършим с въпроса "Колко добра е вашата страна в създаването на приятели". Това е един въпрос, който трябва винаги да стои на дневен ред. Краят на студената война, охлади отношенията между бившите съюзници от СИВ в Източна Европа. Търговските връзки между нашите страни са в застой или твърде слабо развитие. Именно техните пазари дават възможност за настаняване в дадена ниша, все още незаета от големите марки. А тези големи марки вече имат износ за над 1.5 милиарда евро в страните от Източна Европа. Успешното участие на наши фирми на изложения в Будапеща и в Бърно показват възможностите в тази посока.
Тези няколко въпроса ни дават сигнали само за част от нещата, с които трябва да се съобразяваме, когато правим нашите планове. Очевидно процесите в Източна Европа са твърде близки, те очертават както възможностите така и препятствията пред една или друга страна. И ние трябва да виждаме не само възможностите, а и препятствията, превръщайки и двете в наше предимство. Но пътищата, по които може да продължим са два - едният е да продължаваме да браним позиции спрямо страни като Украйна, Сърбия и Молдова, а втората по-добра възможност е да се опитаме да заемем по-добри позиции спрямо страните от първата група.
Въпросите, които са отправени за страната ни, могат да бъдат зададени и за нашата фирма, за това колко тежи нашия износ, как използваме знанията и състоянието на „кабелизирането" и т.н.

Извори - старт на бюлетина

В съвременното общество печели този, който има информацията и я ползва за нуждите на своята фирма. Печели този, който знае възможностите на пазарите и следи стъпките на конкуренцията. В един публикуван неотдавна материал на ITC-Женева се казва: "Всяка индустрия знае правилото, че клиента винаги има право, но никой не го разбира по-добре от хората в индустрията за облекло. Ние, хората в индустрията, вярваме, че клиентът е прав, дори когато е сбъркал. Практически, ние дори не се интересуваме за това дали клиента е прав или е сбъркал, ние мислим за това дали да запазим клиента или не. Други са тези, които могат да стоят на техните принципи, но това не са хората от индустрията за облекло. Ние в индустрията за облекло почувствахме загубата на тези права в деня, когато разбрахме, че никой не е незаменим. Има твърде голяма опашка от фирми, които само чакат някой от нас да бъде заменен като доставчик." Всеки, който прочете този пасаж ще разбере, че е време да преосмислим отново нашите идеи за бизнеса, да сложим брилянтен ред в собствената фирма, за да можe тази фирма да устои на най-голямата конкуренция в историята на световната търговия. От началото на 2005 година, след освобождаването на търговията от квотните ограничения, картата на търговията с облекло и текстил бе променена напълно. Освен Китай, безусловния победител, излизат все нови играчи на пазара в една или друга ниша. Европа и САЩ - два от големите производствени и потребителски центрове в тази търговия, се договарят с Китай за нови ограничения, които ще важат до 2007 или средата на 2008 година. Това е времето, което са дава и на българския производител да се подготви за окончателната либерализация на търговията в рамките на Световната Търговска Организация.
"Извори " ще ви дава информацията в желаната посока. Ще очакваме вашите новини и предложения за включване и разглеждане на различни теми.
P.S. Няколко месеца след старта на бюлетина, в края на м.юни 2006 г. бе излъчен и уеб-сайта.
Публикувано на 1.10.2005 г. на http://www.tune-in.info/?cid=6&p=5