сряда, 7 март 2007 г.

Модата на 80-те години

Правя опит да се върна в 80-те години и да си спомня какво съм запомнил най-добре от тези години. Първото нещо, което се сещам ме отвежда в края на десетилетието. 80-те бяха годините на голямата световна промяна. След отправеното предизвикателство от американския президент Роналд Рейгън към съветския ръководител Михаил Горбачов с думите "Г-н Горбачов, свалете тази стена", на 9-ти ноември 1989 година падна Берлинската стена. Няколко дни по-късно събитията се пренесоха и в България. И до ден днешен не мога да си обясня, защо журналисти и историци обявиха 10-ти ноември, деня на дворцовия преврат във властта, за повратния момент в живота на българите. Нима действията на шепа хора, осъществили кабинетната рокада трябваше да бъдат записани в историята. Истинското събитие всъщност се случи на 18-ти ноември 1989, когато около 50 000 души превъзмогнаха страха от репресивната власт и излезнаха на площад паметника Александър Невски да демонстрират желанието си за промяна и свободен живот. И аз бях там, заедно с моята 15 годишна дъщеря. Сутринта успяхме да спретнем един плакат, копирайки текст от реклама на Philips "Да успеем, не да оцелеем". В музикалната култура, "материалното момиче" Madonna бе един от горещите символи на 80-те, наред с Duran Duran, Jon Bon Jovi, Depeche Mode. За всеобща радост повечето от тях ни гостуваха през последните години, и пренесоха днешните млади хора също във времето, което за нас от този ден се завъртя с бясна скорост. И през онези години имах щастието да бъда в индустрията за производство на облекло, текстил и мода. Ще я определя по този начин, тъй като имаше по малко от всичко. Един банкер, който и тогава и днес е известен с шикозния си стил на обличане, веднаж посети шоурума на единствената тогава организация за износ на облекла. След бързото преглеждане на няколкостотин облекла, той възкликна "Вие трябва да сте големи търговци, за да успявате да продавате тази колекция". Това бе времето на корекомите, даващи възможност на избран кръг от обществото да си купят чифт джинси "Rifle", времето, когато според държавната статистика, един българин си купуваше три балтона през живота си. Когато се опитвам да свържа моите впечатления от модата на 80-те в България с днешните години, няма начин да не спомена дизайнера Васко Василев, който днес е избрал четката пред ножицата. Колекцията на "Студио В2" състояща се от олекотени облекла, позволяващи свобода на движението, с мехови детайли и двулицеви декоративни шевове в днешния стил "карго" вероятно е една от първите български дизайнерски колекции, продадени в чужбина преди около 20 години, актуална и днес.Въпреки смелите решения на Васко Василев и десетки други дизайнери, модата в България през 80-те години носи знака на дефицита. Елитарно общество имаше достъп до "корекомски" и "дизайнерски" колекции, а обикновените хора търсеха "връзки" и "зелени гущери", за да бъдат малко по-различни. Сдобил се най-после с блу джинси, различният български мъж сложи блейзер, подражавайки на Ален Делон. Дали това не бе един от важните знаци на промяната, дали модата и материалното не отключиха човешкото съзнание и го поведоха в друга посока. Ето защо ще се прехвърлим зад желязната завеса, зад Берлинската стена, за да погледнем към модата на 80-те.На запад модата вкара раменните ватки в дамската дреха. Квадратни блузи от трико или тъкан плат, правеха жените да изглеждат с широки рамене, като американски футболисти. Това беше времето, когато и мъжете и жените ходеха облечени в костюми, или поне с горна дреха сако. Телевизионни сериали като "Династията" и "Далас" пренесоха модата от телевизионните екрани сътворена от дизайнера Nolan Miller в дома на хората. Силните на деня, като британската принцеса Дайана и Маргарет Тачър допринесоха за утвърждаването на костюма в обществото и сред бизнес средите.През това време се появяват и атлетическите костюми за свободното време от парашутен трилобален плат, скроени на различни геометрични фигури в няколко цвята, един от които флуоросцентен. Не липсва и гангстерския шик, на който и днес подражават известни в публичното пространство личности.При памучните панталони също излиза панталона с връзки в талията. В края на 80-те се появява легинга (ластичния прилепен панталон от плетен памук/ликра), в различни флорални щампи, пачи крак. Сует-шърт с качулка от два цвята оформя ансамбъла. В интимния гардероб на жените навлиза бодито, с което изненадват неподготвените си приятели.През тези години навлизат силните цветове, които е трудно да опишем, поради бедността на речника ни да предадем богатството на природата.80-те са годините на дизайнерите Thierry Mugler, който слага края на ерата на хипитата и неоформения силует, Azzedine Alaia, експериментиращ с ликрата и вискозата, случайно попадналия в модата музеен куратор Christian Lacroix, Donna Karan внесла женствеността в гардероба на американската жена, Giorgio Armani лансира спортната линия "Емпорио Армани". Сред брандовете, следвайки популярността на трилобалите в Европа, и не само там изгрява марката на Adidas, а в Америка марката Perry Ellis съчетала елегантност, цветове и натурални материи печели пазар.През тези години медиите стават мощен инструмент за влияние върху обществото. Телевизионната серия "Династия" е гледана от 250 милиона души. Модните спектакли пренасят обществото в света на изкуството за създаване на дрехи и го правят разбираемо и достъпно за широката публика.Събитията от онова време се развиха с онази шеметна скорост, за която говорихме в началото. Може би не случайно днес модата се обръща към тренда на 80-те. Днес често говорим за скоростта на модата, която ние нарекохме "галопираща" (fast fashion), и този термин ще свържем с един от символите на 80-те, групата Depeche Mode (в превод името на групата е "бърза мода"). Може би тяхното име ще стане днес символ на спасителната жилетка за модната индустрия в Европа и в частност тази в България. В тази индустрия, в която трябва да успеем, не само да оцелеем !

Няма коментари: