петък, 4 април 2008 г.

За конкурентноспособността...

В едно изследване на конкурентноспособността на АААS за малките нации и тяхното място в световната икономика четем, че Хърватска е поставила стратегическа задача да се превърне в общество, базирано на знанията и да развие най-конкурентните образователен и научен сектор на Балканите до 2010 година. Въведени са възможности за учениците да учат два чужди езика, предоставя се интернет достъп във всички начални и гимназиални училища, е-мейл адрес на всички ученици, развитие на системата "обучение през целия живот" за възрастни и други инициативи, подкрепени от Световната банка на стойност 678 милиона евро. Не толкова добре очертани стратегически цели и вероятно на доста по-ниска идеална и реална стойност ще открием на страниците на българското министерство на образованието. Иначе България се похвали, че е е изпреварила Хърватия в конкурентноспособността през 2007-ма година. От страниците на администрацията в България не разбираме, че там отчитат навлизането на световната икономика в ерата на информационното общество. А това значи обществото да може да създава и консумира информация. Може ли нашето общество да създава и черпи информация за натрупване на знания ? Отговорът е отрицателен. Обусловен е от малкия пазар. Със сигурност ще има предприемчиви хора, ако има пазар. Но пазарът е ограничен от езиковата бариера, която ни прави уязвими в хода на най-динамичното развитие на световната икономика, на което сме свидетели.Правим това въведение, тъй като неотдавна хвърлихме предизвикателството към модните дизайнери, дали те са конкурентноспособни и установихме, че една от слабостите на тяхната подготовка са чуждите езици и най-вече английския. Много от тях биха реагирали, че на това дередже са не само те. На същото ниво на конкурентноспособност са и нашите учители и преподаватели в цялата система на образованието. Списъка продължава и обхваща почти цялата нация. По какви съвременни учебници могат да се обучават дизайнерите на говоримия от тях български език? Ще издаде ли някое издателство книга, ако знае, че пазара е ограничен до 100-ина броя и продажбите ще се проточат с години. Ако погледнем за програмата на обучаващите се в учебни заведения дизайнери ще разберем, че и тя вероятно пак зависи от наличието на учебни помагала. Ето защо учим дизайнерите не на това, което им трябва в професията, а на това, за което има помагала и/или някой-друг преподавател с ценни лекции. Подобна е картината в другите сектори за образование, производство и услуги.
Да очертаем:
- България е страна, ползваща спесифичен език и писменост, обуславящи малък, затворен пазар;
- липса на визия и стратегия в образованието;
- липса на конкурентноспособни преподаватели;
- разпокъсани индустриални сектори, без собствена визия и цел;
Следствието:
- липса на пазар за знание;
- липса на източници на знание и "обучение през целия живот";
- липса на знаещи на ниво чужди езици млади или все още с потенциал за учене хора;
- неконкурентноспособна икономика;
Неотдавна китайския институт "Конфуций" отвори врати за българи, желаещи да учат китайски език. Програмата едва стартира, събирайки по-малко от десетина души от столицата. Вероятно поне половината от курсистите имат културни интереси, останалите са тези, които са разбрали, че китайската икономика е най-бързо развиващата се в света. Тази новина бе достигнала до българската аудитория на матерния език...

Статията е публикувана и тук

Няма коментари: