вторник, 17 юни 2008 г.

Етика под слънцето или под прожекторите ?

Неотдавна Claire Quirq (на голямата снимка) бе спряна от участие в модно ревю в Австралия, поради това, че не бе навършила 16 години, а като се наспи и стане на 16 години, тя ще може да бъде "купувана" и "продавана" свободно от мениджъри и агенции, нищо че ще бъде още тийнейджър. Тя ще порасне като цвете в саксия, за да се превърне в поредната стръв за тийнеджърите, закачена на въдицата на някой от гигантите в модата.

И ако някои големи организации все пак приеха минимална граница от 16 години, други съвсем нехаят. Твърде често сред моделите има деца в неукрепнала възраст, принуждавани да работят със заробващи договори. Очевидно няколкото стотин долара в края на фотосесията са причина да виждаме в тези лица доволни жени, вместо деца, имащи право на детство и по този начин да се затварят очите на обществото. Сред имената на моделите, които са започнали да работят на 15 години или преди това ще видим тези на Carmen Cass, Karolina Kurkova, Adriana Lima, Kate Moss, Stephanie M. Seymour, Alessandra Ambrosio, Caroline Trentini, Diane Heidkrueger, Naomi Campbell, пълния списък е твърде дълъг за да успеем да го публикуваме. Говорейки за детството на Natalia Vodianova, порицаваме семейството за трудното и детство, когато на 11 години е работила на сергия за плодове, за да се издържа и помага на сестра си, инвалид. Но когато става модел на 15 години, тя вече е успяла личност, нищо че с детството отдавна е скъсала. Колко трябва да станат нещастните случаи на заболяване от анорексия, за да се прекъсне тази опасна игра с децата на света.

Нека да направим упражнението за наблюдателност и да определим кое е здравото дете в двете снимки по-долу. Растящото под светлината на прожекторите свободно наето момиче, получаващо трицифрен хонорар или работещото на памука за жълти казахстански пари експлоатирано момиче.



Казахстанското момиче поне не повлича след себе си стотици деца да гладуват. Тя, както и Наталия Водянова работи, за да помогне на семейството си. Представете си сега, другата картина, колко лица неслизащи от бляскавите списания са седнали на първите редове и наблюдават анорексичния модел, без да дават и пет пари за детството или за здравето на момичето и за стотиците, които ще я следват. Израелския фотограф Adi Barkan, участвайки в подбора за израелския супермодел, установява, че сред 12 000 момичета, явили се за конкурса, 35-40% имат признаци на анорексия. Направих едно проучване по страниците на сайтове на агенции за модели. Теглото на някои от тях почва от 30 килограма (!). Колко далеч може да стигнем !!!Разбира се и двата варианта трябва да бъдат отхвърлени от обществото. Защото детството има само една серия, без повторение. Етиката също е една и тя трябва да бъде еднаква за всички, както за тези под лъчите на слънцето, така и за тези под светлината на прожекторите.

Роберт Александрийски

Още по темата
А тук ще намерите споделеното от едно силно момиче Росица. Подбрах историята, която има добро развитие за Росица, за разлика от десетки други деца, кото не са имали нейния шанс.
Ползвани: снимки от интернет и The Age.au и материал от http://www.kissfendi.com/

За една целева група

Возя се в метрото на Пекин. Пред мен младо момиче на около 14-15 години се е облегнало устойчиво и с двете ръце разлиства нервно модно списание. Прави няколко бързи разлиствания, едва не откъсва страниците без снимков материал, но не попада на това, което търси. Поглежда за миг реклама на L'Oreal, но очевидно не и е до нея. Нищо не може да засити жаждата на очите и душата за модна информация. Дали е попаднало на правилното списание! Дали и бе за първи път, да задели от джобните си пари 20 юана (около 1.60 лева), в опита си да потъне в света на модата, която обещава да направи от грозното патенце красивата принцеса! Може би това списание няма да стигне до дома на това дете и ще потъне в някоя кофа за боклук. Родителите може и да не разберат за днешното мисловно пътуване на тяхното дете в света на блясъка и лукса. Това наблюдение ме върна в България. Преди около година разговарях с Пламена, дъщерята на мой приятел, тогава тя бе на 15 години. Бях изумен от познанията и за модата. Тя бе напълно наясно със познатия дизайнерски лейбъл Тотали Еректид у нас и свободно спрягаше името на дизайнерката Вероника. Преди няколко дни се чух с баща и в разговора за детето му, той възкликна "ами тя си е вече мома", нещо което и аз бях разбрал в приятелския разговор с нея преди година.Дали по времето, когато моите момичета бяха тийнейджърки, времената бяха по-различни! Може би не бяха по-различни, а вероятно не може да разберем добре нашите деца на тази възраст. Марк Твен бе казал за баща си, че е бил твърде неосведомен, когато той бил на 15 години, а после се е учудил колко баща му е научил (!), когато самият той станал на 21 години. Дали успяваме да разберем търсенията на децата в тази сложна за нас и тях възраст, когато те искат да пораснат твърде бързо.Правим всичко възможно да държим децата настрани от дрогата, понякога успяваме да ги задържим по-далеч и от порнографията, но с модата не правим нищо. Модата не се възприема все още за опасност върху детската психика, или просто на никой от разпространителите на тази често потребителска порнография не му се иска да бъде спиран. Маркетолози и психолози се ровят в детските чатове и форуми, но не за да се отключи света за позитивното познание в децата, а за да разшифроват детската психика, да намерят ключа към нея и да се възбуди, колкото се може по-рано консумеризма в тези деца. Защото те са вече сериозна целева група за мултинационалните компании, големите клиенти, с големите въдици.Днес обществото на запад е много загрижено за децата в Азия, Латинска Америка или Африка да не работят в невръстна възраст в работилници, потоизтисквачки. Мултинационалните компании, които за краткост ще наречем "мултаци" възприеха кодекси на поведение, ограничаващи производителите, работещи за тях, да ползват детски труд. Но никой не казва на поддържаните от същите "мултаци" медии да спрат да подхвърлят "порнографски" модни списания пред вратите на децата, тогава когато нас родителите ни няма в къщи. "Мултаците" ще ни кажат, че тези списания не се разпространяват свободно, а се заплащат. Да, но символичните им цени стават възможни именно благодарение на същите компании, които субсидират разпространението им чрез перото реклама, възлизащо на около 4-5% от изчисляваните в стотици милиарди приходи. Тези средства могат да бъдат напълно достатъчни да няма необразовани деца в континенти като Азия, Латинска Америка и Африка, а и не само там. Ако им бъде дадено това направление, ако не е по по-лесно да развалиш някое неукрепнало съзнание, отколкото да го подкрепиш със силата на устойчиви човешки ценности и познанието за истинските предизвикателства в живота.Кога е времето да вземат в ръката си модното списание нашите деца? Какво трябва да направи семейството, за да вкара в нормални релси неустоимото желание на тийнейджърите да изглеждат, като пипнатите от фотошопа главозамайващи дългокраки модели? Дали не трябва модата да се изучава като свободно избираем предмет в училище от 5-ти клас и по този начин да влезе в дома ни по светло? ...

Роберт Александрийски (за трети път баща на тийнейджър, в размисли след деня на бащата)