Конкурентноспособност ...

Ще разгледаме конкурентноспособността ни спрямо другите страни в Източна Европа, поставена на принципите на Томас Фридман, носител на наградата Пулицър за 2002 г. Неговите аргументи за глобализацията могат да бъдат обощени така - тя не е просто феномен или преминаваща тенденция. Глобализацията е международна система, заменила студената война. Тя е интеграция на капитал, технология и информация, преминаващи граници, като по този начин създава един глобален пазар и донякъде - едно глобално село.
Източна Европа е със сигурност част от това глобално село, район, който запази позициите си в световната търговия с облекло и текстил след края на ерата на споразумението Multifiber (MFA). Районът гравитира около ЕС и се възползва от географската си близост и бързината на доставките, която се оказа главното предимство.
Понастоящем може да разделим Източна Европа на две групи. В първата влизат Полша, Чехия и Унгария, страни, които са вече в самия съюз. В другата са България, Румъния, Украйна и Сърбия. Около двете групи има и други страни с по-малък потенциал за износ на текстил.
При минимални заплати от 200 евро, първата група все още е атрактивна като производствен център, поради по-добрите услуги, който предлага и по-бързите доставки. Транспортът на материали в едната посока и на готови облекла в другата се организира за по-малко от 24 часа.
Например, за България този срок се движи между 7-10 дни. При динамиката на пазара това предимство се оказва решаващо. И тук, идваме до първия въпрос, поставен от Томас Фридман, засягащ конкурентноспособността ни "Колко бърза е вашата страна".
В първата група е налице и по-бързо превключване към производство на готов продукт, особено при Чехия, която има силно развит текстил. Това може да бъде демонстрирано с няколко цифри, показващи средната цена на килограм текстилно изделие, изнасяно от тези страни: Чехия - 33.8 е/кг, Унгария 28.3 е/кг, Полша 21.8 е/кг. За обяснение на тези цифри, ще ползваме отново Фридман с втория въпрос за измеримост на конкурентноспособността "Колко тежи вашата страна" или по-просто казано, колко тежи един камион за експорт.Нека да погледнем резултатите на другата група - Румъния 20.3, България 19.7, Украйна 13.9 евро/килограм.
Със сигурност страната ни има едно "предимство" при отговора на следващия въпрос "Открита ли е вашата страна". България в момента практикува най-свободната търговия при облеклото и текстила от всички страни и от двете групи. Производителите в България са изложени пряко на световна конкуренция. В търговската ни мрежа виждаме най-често свръхпроизводство и отказани поръчки, които се реализират на ниски цени, оказващи натиск и върху нашите цени. Другите страни особено тези от първата група имат плавно отваряне на пазара, след влизането им в ЕС.
Нямаме преки наблюдения в другите страни върху следващият въпрос "Колко добре е кабелизирана вашата страна", или казано с други думи включване в интернет, създаване уеб-сайт и дори обикновената електронна поща. Но, по броя на върнатите съобщения при изпращане на първия брой на нашия бюлетин, установихме с каква лека ръка се създават е-мейл адреси, особено при безплатни сървъри и колко лесно след това се затварят. А тези затворени пощи са част от пропиляните възможности и пропуснатите клиенти и пренебрегване значението на електронната информация.
Събираме ли урожай от знанията и информацията. Този въпрос е свързан и с предишния. Частни училища и университети създават дизайнери у нас, които излитат или в чужбина или приключват творческия си път в ателие за вечерни и абитуриентски рокли. Този въпрос е свързан и с предишния. Частни училища и университети създават дизайнери у нас, които излитат или в чужбина или приключват творческия си път в ателие за вечерни и абитуриентски рокли.
Ще завършим с въпроса "Колко добра е вашата страна в създаването на приятели". Това е един въпрос, който трябва винаги да стои на дневен ред. Краят на студената война, охлади отношенията между бившите съюзници от СИВ в Източна Европа. Търговските връзки между нашите страни са в застой или твърде слабо развитие. Именно техните пазари дават възможност за настаняване в дадена ниша, все още незаета от големите марки. А тези големи марки вече имат износ за над 1.5 милиарда евро в страните от Източна Европа. Успешното участие на наши фирми на изложения в Будапеща и в Бърно показват възможностите в тази посока.
Тези няколко въпроса ни дават сигнали само за част от нещата, с които трябва да се съобразяваме, когато правим нашите планове. Очевидно процесите в Източна Европа са твърде близки, те очертават както възможностите така и препятствията пред една или друга страна. И ние трябва да виждаме не само възможностите, а и препятствията, превръщайки и двете в наше предимство. Но пътищата, по които може да продължим са два - едният е да продължаваме да браним позиции спрямо страни като Украйна, Сърбия и Молдова, а втората по-добра възможност е да се опитаме да заемем по-добри позиции спрямо страните от първата група.
Въпросите, които са отправени за страната ни, могат да бъдат зададени и за нашата фирма, за това колко тежи нашия износ, как използваме знанията и състоянието на „кабелизирането" и т.н.