От 20-23 октомври 2005 в курорта Канкун, Мексико трябваше да се проведе 21-вата конвенция на IAF Международната Асоциация за облекло. В продължение на повече от година, домакините се подготвяха за това събитие, което имаше мото "Да посрещнем новата реалност".
Именно "трябваше" да се проведе, тъй като ураганът "Уилма", връхлетял бреговете на Мексико, помете добрите намерения на организатори и участници, осуети провеждането на конвенцията и показа на всички новата реалност.
Видяхме, че новата реалност не е само заплахата Китай. Тя има и други имена - Индия, Бангладеш и др. Към нея се прибави и Уилма, преди това бе Катерина и вълните-цунами в Азия.
Всички тези неща се случват далече от нас. В Китай, Индия и Бангладеш нараства износа на облекло и текстил и резултатите на тези страни оказват пряко въздействие върху резултатите на нашите фирми. Защото пазарът има степен на максимална наситеност и когато кошницата на едни страни се пълни, нечия друга кошница се изпразва. Ураганите Уилма и Катерина, вълните-цунами нанесоха щети за милиарди долари далече от нас. Но те създадоха неспокойствие и несигурност в бъдещето на милиони потребители.
Това е глобализацията и ние трябва да я приемем като новата реалност. Да се съобразяваме с нещата, които се случват на десетки хиляди километри от нас. Прословутата фраза на българина "мен това не ме засяга, това няма да ме достигне" ще остане като спомен от миналото.
Вероятно мнозина от нас са били в позицията на мексиканските домакини на конференцията, които извършиха сериозна подготовка за най-голямото световно събитие на производителите на облекло през 2005 г. Подготвяли сме колекции за сезони, които са се оказали трудно предвидими. Времето е било или твърде студено през лятото и летните облекла са оставали нереализирани или зимата е била топла и същата участ е постигала нашето производство тогава. През 2005 г. проливни дъждове причиниха невиждани наводнения и у нас и объркаха потребителя. Това са нещата, които не зависят от нас.
Но значи ли това, че трябва да престанем да работим за успеха на нашите фирми. Значи ли това, че трябва да чакаме помощи от фонд "Глобализация", който ЕС проектира да изгради.
Ако някой е готов да протегне ръка за помощите, го съветваме да излезе от този сайт. На тези, които са готови да се борят с нещата, които зависят от нас, предлагаме да вървим заедно в правилната посока.
четвъртък, 23 ноември 2006 г.
Консорциумът - инструмент за експорт
Най-често използвани инструменти от малките и средните фирми за завладяване на периметър собствена територия са: намиране на пазарна ниша, навлизане в зоната на сивата икономика и намаляване на цените на предлаганите стоки и услуги. Постепенно с максималното използване на тези възможности, фирмите достигат до ниво, което ограничава тяхното развитие. Тогава логичното е да се потърсят външните пазари. Но, ако за националният пазар силите на фирмата са били достатъчни, скоро менажерът на малката или средна фирма разбира, че, за да завладее периметър на друг пазар, не е достатъчно да прочете популярното четиво "Сун Дзъ и изкуството на войната в бизнеса". Зад думите на китайския мъдрец се крие необходимост от човешки и финансов потенциал, с какъвто фирмата не разполага.
Една от успешните световни практики за излизане на малките и средни фирми на външните пазари е експортния консорциум, развит през 80-те и 90-те години в Италия. Този модел се развива и в Турция, Тунис, Мароко и други страни. Какви са конкретните причини, които довеждат до създаването на консорциума? МСП страдат от липса на професионални и финансови ресурси за управление на износа, недобро познаване на пазарите и основните чужди езици, трудности при намиране на търговски партньори, несигурност по схемата за разплащане с купувачите от чужбина, слаби познания за маркетинг. По отношение изграждане на продукта за износ липсват познания по осигуряване на добри доставчици и логистика.
Консорциумът е сдружение с нестопанска цел на малки и средни фирми. Най-приложимата форма на консорциума в България, според нас е регионалната, на фирми произвеждащи различни неконкуриращи се продукти. Регионалното коопериране може да предостави изгодни условия на фирми, купуващи различни видове изделия от различни страни и това да се превърне в предимство за консорциума. Ако у нас се развият консорциумите, ние виждаме началото им като еднобраншови, но те могат да прерастнат и в многобраншови. Другите типове консорциуми са промоционални, такива за подпомагане на продажбите.
Изграждането на консорциум започва със съставянето на бизнес-план по инициатива на някои от участниците. Този бизнес план е пътната карта за последващи действия, определящ стратегическите цели на групата, действията които ще бъдат предприети и членовете, които ще бъдат включени. Този план се допълва със финансов план за разноските и се актуализира периодически по различни причини, в това число и при приемане на нови цели или членове.
И у нас, съгласно действуващото законодателство, консорциумът може да се развие като сдружение с нестопанска цел, развиващо стопанска дейност в частна полза. В устава на консорциума се записва, че целта на консорциума е да промотира и подпомогне експорта на сдружителите, които са малки и средни фирми (микро- и малки фирми). При никакви обстоятелства не се допуска влизането на големи фирми или такива, чиито капитал е притежание на повече от 25 процента от голяма фирма, както и промяна на основните цели.
Важен фактор за стабилното развитие на консорциума е правилното начало, избора на неконкуриращи се партньори, правилата за влизане на нови фирми (в консорциума не може да влезе нова фирма, без съгласието на всички членове). Консорциума се ръководи от директор, който е в значителна степен независим. Качествата на директора на консорциума са от изключително значение за неговото по-нататъшно развитие.
Освен с правилното изграждане на експортни контакти и подпомагане веригата доставчик на материали-производител на готов продукт-търговец, консорциума има възможност да съдействува на фирмите и с контакти с местната власт, както и с редица асоциации, търговски палати и финансови институции.
"На големи кръстопътища се обединявай със съюзниците си" (Сун Дзъ).
Една от успешните световни практики за излизане на малките и средни фирми на външните пазари е експортния консорциум, развит през 80-те и 90-те години в Италия. Този модел се развива и в Турция, Тунис, Мароко и други страни. Какви са конкретните причини, които довеждат до създаването на консорциума? МСП страдат от липса на професионални и финансови ресурси за управление на износа, недобро познаване на пазарите и основните чужди езици, трудности при намиране на търговски партньори, несигурност по схемата за разплащане с купувачите от чужбина, слаби познания за маркетинг. По отношение изграждане на продукта за износ липсват познания по осигуряване на добри доставчици и логистика.
Консорциумът е сдружение с нестопанска цел на малки и средни фирми. Най-приложимата форма на консорциума в България, според нас е регионалната, на фирми произвеждащи различни неконкуриращи се продукти. Регионалното коопериране може да предостави изгодни условия на фирми, купуващи различни видове изделия от различни страни и това да се превърне в предимство за консорциума. Ако у нас се развият консорциумите, ние виждаме началото им като еднобраншови, но те могат да прерастнат и в многобраншови. Другите типове консорциуми са промоционални, такива за подпомагане на продажбите.
Изграждането на консорциум започва със съставянето на бизнес-план по инициатива на някои от участниците. Този бизнес план е пътната карта за последващи действия, определящ стратегическите цели на групата, действията които ще бъдат предприети и членовете, които ще бъдат включени. Този план се допълва със финансов план за разноските и се актуализира периодически по различни причини, в това число и при приемане на нови цели или членове.
И у нас, съгласно действуващото законодателство, консорциумът може да се развие като сдружение с нестопанска цел, развиващо стопанска дейност в частна полза. В устава на консорциума се записва, че целта на консорциума е да промотира и подпомогне експорта на сдружителите, които са малки и средни фирми (микро- и малки фирми). При никакви обстоятелства не се допуска влизането на големи фирми или такива, чиито капитал е притежание на повече от 25 процента от голяма фирма, както и промяна на основните цели.
Важен фактор за стабилното развитие на консорциума е правилното начало, избора на неконкуриращи се партньори, правилата за влизане на нови фирми (в консорциума не може да влезе нова фирма, без съгласието на всички членове). Консорциума се ръководи от директор, който е в значителна степен независим. Качествата на директора на консорциума са от изключително значение за неговото по-нататъшно развитие.
Освен с правилното изграждане на експортни контакти и подпомагане веригата доставчик на материали-производител на готов продукт-търговец, консорциума има възможност да съдействува на фирмите и с контакти с местната власт, както и с редица асоциации, търговски палати и финансови институции.
"На големи кръстопътища се обединявай със съюзниците си" (Сун Дзъ).
Конкурентноспособност ...
Ще разгледаме конкурентноспособността ни спрямо другите страни в Източна Европа, поставена на принципите на Томас Фридман, носител на наградата Пулицър за 2002 г. Неговите аргументи за глобализацията могат да бъдат обощени така - тя не е просто феномен или преминаваща тенденция. Глобализацията е международна система, заменила студената война. Тя е интеграция на капитал, технология и информация, преминаващи граници, като по този начин създава един глобален пазар и донякъде - едно глобално село.
Източна Европа е със сигурност част от това глобално село, район, който запази позициите си в световната търговия с облекло и текстил след края на ерата на споразумението Multifiber (MFA). Районът гравитира около ЕС и се възползва от географската си близост и бързината на доставките, която се оказа главното предимство.
Понастоящем може да разделим Източна Европа на две групи. В първата влизат Полша, Чехия и Унгария, страни, които са вече в самия съюз. В другата са България, Румъния, Украйна и Сърбия. Около двете групи има и други страни с по-малък потенциал за износ на текстил.
При минимални заплати от 200 евро, първата група все още е атрактивна като производствен център, поради по-добрите услуги, който предлага и по-бързите доставки. Транспортът на материали в едната посока и на готови облекла в другата се организира за по-малко от 24 часа.
Например, за България този срок се движи между 7-10 дни. При динамиката на пазара това предимство се оказва решаващо. И тук, идваме до първия въпрос, поставен от Томас Фридман, засягащ конкурентноспособността ни "Колко бърза е вашата страна".
В първата група е налице и по-бързо превключване към производство на готов продукт, особено при Чехия, която има силно развит текстил. Това може да бъде демонстрирано с няколко цифри, показващи средната цена на килограм текстилно изделие, изнасяно от тези страни: Чехия - 33.8 е/кг, Унгария 28.3 е/кг, Полша 21.8 е/кг. За обяснение на тези цифри, ще ползваме отново Фридман с втория въпрос за измеримост на конкурентноспособността "Колко тежи вашата страна" или по-просто казано, колко тежи един камион за експорт.Нека да погледнем резултатите на другата група - Румъния 20.3, България 19.7, Украйна 13.9 евро/килограм.
Със сигурност страната ни има едно "предимство" при отговора на следващия въпрос "Открита ли е вашата страна". България в момента практикува най-свободната търговия при облеклото и текстила от всички страни и от двете групи. Производителите в България са изложени пряко на световна конкуренция. В търговската ни мрежа виждаме най-често свръхпроизводство и отказани поръчки, които се реализират на ниски цени, оказващи натиск и върху нашите цени. Другите страни особено тези от първата група имат плавно отваряне на пазара, след влизането им в ЕС.
Нямаме преки наблюдения в другите страни върху следващият въпрос "Колко добре е кабелизирана вашата страна", или казано с други думи включване в интернет, създаване уеб-сайт и дори обикновената електронна поща. Но, по броя на върнатите съобщения при изпращане на първия брой на нашия бюлетин, установихме с каква лека ръка се създават е-мейл адреси, особено при безплатни сървъри и колко лесно след това се затварят. А тези затворени пощи са част от пропиляните възможности и пропуснатите клиенти и пренебрегване значението на електронната информация.
Събираме ли урожай от знанията и информацията. Този въпрос е свързан и с предишния. Частни училища и университети създават дизайнери у нас, които излитат или в чужбина или приключват творческия си път в ателие за вечерни и абитуриентски рокли. Този въпрос е свързан и с предишния. Частни училища и университети създават дизайнери у нас, които излитат или в чужбина или приключват творческия си път в ателие за вечерни и абитуриентски рокли.
Ще завършим с въпроса "Колко добра е вашата страна в създаването на приятели". Това е един въпрос, който трябва винаги да стои на дневен ред. Краят на студената война, охлади отношенията между бившите съюзници от СИВ в Източна Европа. Търговските връзки между нашите страни са в застой или твърде слабо развитие. Именно техните пазари дават възможност за настаняване в дадена ниша, все още незаета от големите марки. А тези големи марки вече имат износ за над 1.5 милиарда евро в страните от Източна Европа. Успешното участие на наши фирми на изложения в Будапеща и в Бърно показват възможностите в тази посока.
Тези няколко въпроса ни дават сигнали само за част от нещата, с които трябва да се съобразяваме, когато правим нашите планове. Очевидно процесите в Източна Европа са твърде близки, те очертават както възможностите така и препятствията пред една или друга страна. И ние трябва да виждаме не само възможностите, а и препятствията, превръщайки и двете в наше предимство. Но пътищата, по които може да продължим са два - едният е да продължаваме да браним позиции спрямо страни като Украйна, Сърбия и Молдова, а втората по-добра възможност е да се опитаме да заемем по-добри позиции спрямо страните от първата група.
Въпросите, които са отправени за страната ни, могат да бъдат зададени и за нашата фирма, за това колко тежи нашия износ, как използваме знанията и състоянието на „кабелизирането" и т.н.
Източна Европа е със сигурност част от това глобално село, район, който запази позициите си в световната търговия с облекло и текстил след края на ерата на споразумението Multifiber (MFA). Районът гравитира около ЕС и се възползва от географската си близост и бързината на доставките, която се оказа главното предимство.
Понастоящем може да разделим Източна Европа на две групи. В първата влизат Полша, Чехия и Унгария, страни, които са вече в самия съюз. В другата са България, Румъния, Украйна и Сърбия. Около двете групи има и други страни с по-малък потенциал за износ на текстил.
При минимални заплати от 200 евро, първата група все още е атрактивна като производствен център, поради по-добрите услуги, който предлага и по-бързите доставки. Транспортът на материали в едната посока и на готови облекла в другата се организира за по-малко от 24 часа.
Например, за България този срок се движи между 7-10 дни. При динамиката на пазара това предимство се оказва решаващо. И тук, идваме до първия въпрос, поставен от Томас Фридман, засягащ конкурентноспособността ни "Колко бърза е вашата страна".
В първата група е налице и по-бързо превключване към производство на готов продукт, особено при Чехия, която има силно развит текстил. Това може да бъде демонстрирано с няколко цифри, показващи средната цена на килограм текстилно изделие, изнасяно от тези страни: Чехия - 33.8 е/кг, Унгария 28.3 е/кг, Полша 21.8 е/кг. За обяснение на тези цифри, ще ползваме отново Фридман с втория въпрос за измеримост на конкурентноспособността "Колко тежи вашата страна" или по-просто казано, колко тежи един камион за експорт.Нека да погледнем резултатите на другата група - Румъния 20.3, България 19.7, Украйна 13.9 евро/килограм.
Със сигурност страната ни има едно "предимство" при отговора на следващия въпрос "Открита ли е вашата страна". България в момента практикува най-свободната търговия при облеклото и текстила от всички страни и от двете групи. Производителите в България са изложени пряко на световна конкуренция. В търговската ни мрежа виждаме най-често свръхпроизводство и отказани поръчки, които се реализират на ниски цени, оказващи натиск и върху нашите цени. Другите страни особено тези от първата група имат плавно отваряне на пазара, след влизането им в ЕС.
Нямаме преки наблюдения в другите страни върху следващият въпрос "Колко добре е кабелизирана вашата страна", или казано с други думи включване в интернет, създаване уеб-сайт и дори обикновената електронна поща. Но, по броя на върнатите съобщения при изпращане на първия брой на нашия бюлетин, установихме с каква лека ръка се създават е-мейл адреси, особено при безплатни сървъри и колко лесно след това се затварят. А тези затворени пощи са част от пропиляните възможности и пропуснатите клиенти и пренебрегване значението на електронната информация.
Събираме ли урожай от знанията и информацията. Този въпрос е свързан и с предишния. Частни училища и университети създават дизайнери у нас, които излитат или в чужбина или приключват творческия си път в ателие за вечерни и абитуриентски рокли. Този въпрос е свързан и с предишния. Частни училища и университети създават дизайнери у нас, които излитат или в чужбина или приключват творческия си път в ателие за вечерни и абитуриентски рокли.
Ще завършим с въпроса "Колко добра е вашата страна в създаването на приятели". Това е един въпрос, който трябва винаги да стои на дневен ред. Краят на студената война, охлади отношенията между бившите съюзници от СИВ в Източна Европа. Търговските връзки между нашите страни са в застой или твърде слабо развитие. Именно техните пазари дават възможност за настаняване в дадена ниша, все още незаета от големите марки. А тези големи марки вече имат износ за над 1.5 милиарда евро в страните от Източна Европа. Успешното участие на наши фирми на изложения в Будапеща и в Бърно показват възможностите в тази посока.
Тези няколко въпроса ни дават сигнали само за част от нещата, с които трябва да се съобразяваме, когато правим нашите планове. Очевидно процесите в Източна Европа са твърде близки, те очертават както възможностите така и препятствията пред една или друга страна. И ние трябва да виждаме не само възможностите, а и препятствията, превръщайки и двете в наше предимство. Но пътищата, по които може да продължим са два - едният е да продължаваме да браним позиции спрямо страни като Украйна, Сърбия и Молдова, а втората по-добра възможност е да се опитаме да заемем по-добри позиции спрямо страните от първата група.
Въпросите, които са отправени за страната ни, могат да бъдат зададени и за нашата фирма, за това колко тежи нашия износ, как използваме знанията и състоянието на „кабелизирането" и т.н.
сряда, 22 ноември 2006 г.
Извори - старт на бюлетина
В съвременното общество печели този, който има информацията и я ползва за нуждите на своята фирма. Печели този, който знае възможностите на пазарите и следи стъпките на конкуренцията. В един публикуван неотдавна материал на ITC-Женева се казва: "Всяка индустрия знае правилото, че клиента винаги има право, но никой не го разбира по-добре от хората в индустрията за облекло. Ние, хората в индустрията, вярваме, че клиентът е прав, дори когато е сбъркал. Практически, ние дори не се интересуваме за това дали клиента е прав или е сбъркал, ние мислим за това дали да запазим клиента или не. Други са тези, които могат да стоят на техните принципи, но това не са хората от индустрията за облекло. Ние в индустрията за облекло почувствахме загубата на тези права в деня, когато разбрахме, че никой не е незаменим. Има твърде голяма опашка от фирми, които само чакат някой от нас да бъде заменен като доставчик." Всеки, който прочете този пасаж ще разбере, че е време да преосмислим отново нашите идеи за бизнеса, да сложим брилянтен ред в собствената фирма, за да можe тази фирма да устои на най-голямата конкуренция в историята на световната търговия. От началото на 2005 година, след освобождаването на търговията от квотните ограничения, картата на търговията с облекло и текстил бе променена напълно. Освен Китай, безусловния победител, излизат все нови играчи на пазара в една или друга ниша. Европа и САЩ - два от големите производствени и потребителски центрове в тази търговия, се договарят с Китай за нови ограничения, които ще важат до 2007 или средата на 2008 година. Това е времето, което са дава и на българския производител да се подготви за окончателната либерализация на търговията в рамките на Световната Търговска Организация.
"Извори " ще ви дава информацията в желаната посока. Ще очакваме вашите новини и предложения за включване и разглеждане на различни теми.
P.S. Няколко месеца след старта на бюлетина, в края на м.юни 2006 г. бе излъчен и уеб-сайта.
Публикувано на 1.10.2005 г. на http://www.tune-in.info/?cid=6&p=5
"Извори " ще ви дава информацията в желаната посока. Ще очакваме вашите новини и предложения за включване и разглеждане на различни теми.
P.S. Няколко месеца след старта на бюлетина, в края на м.юни 2006 г. бе излъчен и уеб-сайта.
Публикувано на 1.10.2005 г. на http://www.tune-in.info/?cid=6&p=5
Абонамент за:
Публикации (Atom)
