вторник, 17 юни 2008 г.

Етика под слънцето или под прожекторите ?

Неотдавна Claire Quirq (на голямата снимка) бе спряна от участие в модно ревю в Австралия, поради това, че не бе навършила 16 години, а като се наспи и стане на 16 години, тя ще може да бъде "купувана" и "продавана" свободно от мениджъри и агенции, нищо че ще бъде още тийнейджър. Тя ще порасне като цвете в саксия, за да се превърне в поредната стръв за тийнеджърите, закачена на въдицата на някой от гигантите в модата.

И ако някои големи организации все пак приеха минимална граница от 16 години, други съвсем нехаят. Твърде често сред моделите има деца в неукрепнала възраст, принуждавани да работят със заробващи договори. Очевидно няколкото стотин долара в края на фотосесията са причина да виждаме в тези лица доволни жени, вместо деца, имащи право на детство и по този начин да се затварят очите на обществото. Сред имената на моделите, които са започнали да работят на 15 години или преди това ще видим тези на Carmen Cass, Karolina Kurkova, Adriana Lima, Kate Moss, Stephanie M. Seymour, Alessandra Ambrosio, Caroline Trentini, Diane Heidkrueger, Naomi Campbell, пълния списък е твърде дълъг за да успеем да го публикуваме. Говорейки за детството на Natalia Vodianova, порицаваме семейството за трудното и детство, когато на 11 години е работила на сергия за плодове, за да се издържа и помага на сестра си, инвалид. Но когато става модел на 15 години, тя вече е успяла личност, нищо че с детството отдавна е скъсала. Колко трябва да станат нещастните случаи на заболяване от анорексия, за да се прекъсне тази опасна игра с децата на света.

Нека да направим упражнението за наблюдателност и да определим кое е здравото дете в двете снимки по-долу. Растящото под светлината на прожекторите свободно наето момиче, получаващо трицифрен хонорар или работещото на памука за жълти казахстански пари експлоатирано момиче.



Казахстанското момиче поне не повлича след себе си стотици деца да гладуват. Тя, както и Наталия Водянова работи, за да помогне на семейството си. Представете си сега, другата картина, колко лица неслизащи от бляскавите списания са седнали на първите редове и наблюдават анорексичния модел, без да дават и пет пари за детството или за здравето на момичето и за стотиците, които ще я следват. Израелския фотограф Adi Barkan, участвайки в подбора за израелския супермодел, установява, че сред 12 000 момичета, явили се за конкурса, 35-40% имат признаци на анорексия. Направих едно проучване по страниците на сайтове на агенции за модели. Теглото на някои от тях почва от 30 килограма (!). Колко далеч може да стигнем !!!Разбира се и двата варианта трябва да бъдат отхвърлени от обществото. Защото детството има само една серия, без повторение. Етиката също е една и тя трябва да бъде еднаква за всички, както за тези под лъчите на слънцето, така и за тези под светлината на прожекторите.

Роберт Александрийски

Още по темата
А тук ще намерите споделеното от едно силно момиче Росица. Подбрах историята, която има добро развитие за Росица, за разлика от десетки други деца, кото не са имали нейния шанс.
Ползвани: снимки от интернет и The Age.au и материал от http://www.kissfendi.com/

За една целева група

Возя се в метрото на Пекин. Пред мен младо момиче на около 14-15 години се е облегнало устойчиво и с двете ръце разлиства нервно модно списание. Прави няколко бързи разлиствания, едва не откъсва страниците без снимков материал, но не попада на това, което търси. Поглежда за миг реклама на L'Oreal, но очевидно не и е до нея. Нищо не може да засити жаждата на очите и душата за модна информация. Дали е попаднало на правилното списание! Дали и бе за първи път, да задели от джобните си пари 20 юана (около 1.60 лева), в опита си да потъне в света на модата, която обещава да направи от грозното патенце красивата принцеса! Може би това списание няма да стигне до дома на това дете и ще потъне в някоя кофа за боклук. Родителите може и да не разберат за днешното мисловно пътуване на тяхното дете в света на блясъка и лукса. Това наблюдение ме върна в България. Преди около година разговарях с Пламена, дъщерята на мой приятел, тогава тя бе на 15 години. Бях изумен от познанията и за модата. Тя бе напълно наясно със познатия дизайнерски лейбъл Тотали Еректид у нас и свободно спрягаше името на дизайнерката Вероника. Преди няколко дни се чух с баща и в разговора за детето му, той възкликна "ами тя си е вече мома", нещо което и аз бях разбрал в приятелския разговор с нея преди година.Дали по времето, когато моите момичета бяха тийнейджърки, времената бяха по-различни! Може би не бяха по-различни, а вероятно не може да разберем добре нашите деца на тази възраст. Марк Твен бе казал за баща си, че е бил твърде неосведомен, когато той бил на 15 години, а после се е учудил колко баща му е научил (!), когато самият той станал на 21 години. Дали успяваме да разберем търсенията на децата в тази сложна за нас и тях възраст, когато те искат да пораснат твърде бързо.Правим всичко възможно да държим децата настрани от дрогата, понякога успяваме да ги задържим по-далеч и от порнографията, но с модата не правим нищо. Модата не се възприема все още за опасност върху детската психика, или просто на никой от разпространителите на тази често потребителска порнография не му се иска да бъде спиран. Маркетолози и психолози се ровят в детските чатове и форуми, но не за да се отключи света за позитивното познание в децата, а за да разшифроват детската психика, да намерят ключа към нея и да се възбуди, колкото се може по-рано консумеризма в тези деца. Защото те са вече сериозна целева група за мултинационалните компании, големите клиенти, с големите въдици.Днес обществото на запад е много загрижено за децата в Азия, Латинска Америка или Африка да не работят в невръстна възраст в работилници, потоизтисквачки. Мултинационалните компании, които за краткост ще наречем "мултаци" възприеха кодекси на поведение, ограничаващи производителите, работещи за тях, да ползват детски труд. Но никой не казва на поддържаните от същите "мултаци" медии да спрат да подхвърлят "порнографски" модни списания пред вратите на децата, тогава когато нас родителите ни няма в къщи. "Мултаците" ще ни кажат, че тези списания не се разпространяват свободно, а се заплащат. Да, но символичните им цени стават възможни именно благодарение на същите компании, които субсидират разпространението им чрез перото реклама, възлизащо на около 4-5% от изчисляваните в стотици милиарди приходи. Тези средства могат да бъдат напълно достатъчни да няма необразовани деца в континенти като Азия, Латинска Америка и Африка, а и не само там. Ако им бъде дадено това направление, ако не е по по-лесно да развалиш някое неукрепнало съзнание, отколкото да го подкрепиш със силата на устойчиви човешки ценности и познанието за истинските предизвикателства в живота.Кога е времето да вземат в ръката си модното списание нашите деца? Какво трябва да направи семейството, за да вкара в нормални релси неустоимото желание на тийнейджърите да изглеждат, като пипнатите от фотошопа главозамайващи дългокраки модели? Дали не трябва модата да се изучава като свободно избираем предмет в училище от 5-ти клас и по този начин да влезе в дома ни по светло? ...

Роберт Александрийски (за трети път баща на тийнейджър, в размисли след деня на бащата)

петък, 4 април 2008 г.

За конкурентноспособността...

В едно изследване на конкурентноспособността на АААS за малките нации и тяхното място в световната икономика четем, че Хърватска е поставила стратегическа задача да се превърне в общество, базирано на знанията и да развие най-конкурентните образователен и научен сектор на Балканите до 2010 година. Въведени са възможности за учениците да учат два чужди езика, предоставя се интернет достъп във всички начални и гимназиални училища, е-мейл адрес на всички ученици, развитие на системата "обучение през целия живот" за възрастни и други инициативи, подкрепени от Световната банка на стойност 678 милиона евро. Не толкова добре очертани стратегически цели и вероятно на доста по-ниска идеална и реална стойност ще открием на страниците на българското министерство на образованието. Иначе България се похвали, че е е изпреварила Хърватия в конкурентноспособността през 2007-ма година. От страниците на администрацията в България не разбираме, че там отчитат навлизането на световната икономика в ерата на информационното общество. А това значи обществото да може да създава и консумира информация. Може ли нашето общество да създава и черпи информация за натрупване на знания ? Отговорът е отрицателен. Обусловен е от малкия пазар. Със сигурност ще има предприемчиви хора, ако има пазар. Но пазарът е ограничен от езиковата бариера, която ни прави уязвими в хода на най-динамичното развитие на световната икономика, на което сме свидетели.Правим това въведение, тъй като неотдавна хвърлихме предизвикателството към модните дизайнери, дали те са конкурентноспособни и установихме, че една от слабостите на тяхната подготовка са чуждите езици и най-вече английския. Много от тях биха реагирали, че на това дередже са не само те. На същото ниво на конкурентноспособност са и нашите учители и преподаватели в цялата система на образованието. Списъка продължава и обхваща почти цялата нация. По какви съвременни учебници могат да се обучават дизайнерите на говоримия от тях български език? Ще издаде ли някое издателство книга, ако знае, че пазара е ограничен до 100-ина броя и продажбите ще се проточат с години. Ако погледнем за програмата на обучаващите се в учебни заведения дизайнери ще разберем, че и тя вероятно пак зависи от наличието на учебни помагала. Ето защо учим дизайнерите не на това, което им трябва в професията, а на това, за което има помагала и/или някой-друг преподавател с ценни лекции. Подобна е картината в другите сектори за образование, производство и услуги.
Да очертаем:
- България е страна, ползваща спесифичен език и писменост, обуславящи малък, затворен пазар;
- липса на визия и стратегия в образованието;
- липса на конкурентноспособни преподаватели;
- разпокъсани индустриални сектори, без собствена визия и цел;
Следствието:
- липса на пазар за знание;
- липса на източници на знание и "обучение през целия живот";
- липса на знаещи на ниво чужди езици млади или все още с потенциал за учене хора;
- неконкурентноспособна икономика;
Неотдавна китайския институт "Конфуций" отвори врати за българи, желаещи да учат китайски език. Програмата едва стартира, събирайки по-малко от десетина души от столицата. Вероятно поне половината от курсистите имат културни интереси, останалите са тези, които са разбрали, че китайската икономика е най-бързо развиващата се в света. Тази новина бе достигнала до българската аудитория на матерния език...

Статията е публикувана и тук

понеделник, 10 септември 2007 г.

Учителите - срещу държавата или срещу учениците !

Днес, когато ние, заедно с децата тръпнем пред прага на новата учебна година, пред очите ни се разиграва поредната драма за учителските заплати. Учители и профсъюзните деятели, поставят под въпрос започването на учебния процес и темата е "заплатите". А защо никой не попита родителите, от чиито данъци се плащат заплатите на тези учители, дали те са доволни от получаваното образование. И защо не са поставя изобщо въпроса за качеството на образованието.Потърсихме отговора в разсъжденията на Натаниел Брандън в книгата на Айн Ранд "Капитализмът - непознатият идеал" за образованието в Америка, отпреди 40 години, които са актуални за България и днес. "Позорно ниското равнище на образованието в днешна Америка (разбирай и България - б.р.) е предсказуемият резултат от образователна система, контролирана от държавата. В забележима степен образованието се превръща в знак за статуса и ритуал. Все повече хора влизат в колеж - и все по-малко излизат от там с добро образование...""Образованието трябва да бъде освободено от контрола или намесата на държавата и да бъде превърнато в доходоносно частно предприятие не защото не е важно, защото е толкова жизнено важно. Това, което трябва да се пребори, е доминиращото убеждение, че образованието е един вид "природно право" - тоест безплатен дар от природата. Не съществуват подобни безплатни дарове. Но именно интересите на етатизма подхранват това заблуждение - за да се хвърли димна завеса по въпроса чия свобода трябва да се пожертва, за да се плащат такива "безплатни дарове".В резултат на факта, че образованието е било издържано чрез данъци толкова дълго време, за повечето хора е трудно да си представят алтернатива. Ала в образованието няма нищо уникално, което да го отличава от многото други човешки потребности, удовлетворявани от частните предприятия."Тук много хора ще подскочат с репликата "ние нямаме средства да издържаме децата в частни училища". А ние питаме, как намирате средства да купувате бира, произвеждана от частни фирми. И ще припомним, че тук става дума данъкоплатеца да бъде освободен от данъчното задължение за образованието. "Няма да ни стигнат парите." А как стигат парите, когато се наложи да бъдат пращани децата на частни учители, за да бъдат подготвяни в продължение на няколко години, за справяне със следващата образователна стълбица. Но в тези случаи си плащаме... доброволно.Изправени пред протеста на учителите, имаме усещане за изнудване. Имаме усещане, че протеста е насочен не към държавата, а към данъкоплатеца, който трябва да се бръкне по-надълбоко, независимо от качеството на предлаганата услуга. Защото ако има нещо, срещу което учителите трябва да протестират, това е образователната система и нейната окупация от държавата. Учителите трябва да протестират единствено срещу високите такси, ограничаващи свободата им да създават частни училища и когато успеят да премахнат тези такси да излезат на свободния пазар и предложат квалификацията си на оценка от пазара. И накрая ще зададем въпроса на Изабел Патърсън от "Богът от машината" към учителите "Защо трябва да изтръгвате насила заплатите си...?"

събота, 10 март 2007 г.

Този пост не е на тема мода. Този пост третира проблеми на обществото. Но до него стигнах, докато работех над казус в дизайна и модата. Ето защо ще си позволя да го представя тук, защото модата е част обществото.
Корупцията е добре изследван феномен на обществото. Неправителствени организации от цял свят изписаха томове за причините и следствията, породени от тази болест на обществото. "Корупция в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно, поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт" (източник Уикипедиа). Въпреки мобилизацията на огромен човешки и финансов ресурс, изследователите не успяват да намерят рецепта за ваксина, която да противодейства и спре разрастването на епидемията. Днес обаче сме на път да се справим с проблема. Разрешението на въпроса идва от живота.След като се побори с китайската инвазия на евтиния текстил и разбра, че борбата е неравна, модната индустрия в Европа и САЩ се обърна за помощ към високите технологии. Резултатът бе поява на нови технологични продукти - носима електроника. В листата им се включват паник бутон, МР3, тон колони, мобилни телефони, GPS системи и не на последно място камери. Всички тези уреди се минимизират и олекотяват, за да могат да бъдат вградени в якета или други облекла. Първите продукти са вече на пазара.Потребителите посрещнаха топло новите продукти. Вградените GPS уреди ще могат да бъдат използвани многофункционално - родителите ще могат да следят на специален сигурен сайт къде се намират децата им, при излет в планината ще могат да бъдат локализирани бедстващи туристи, професионалисти от логистика и полиция ще могат да се възползват от новата техника. Паник бутон ще може да извика полиция или медицинска помощ. Идва ред да кажем и за камерите. Те вече няма да бъдат оръжието само на Джеймс Бонд, Скрита камера и Господари на ефира. Обикновените хора ще могат да си купят яке с вградена камера. Когато на тях им бъде поискан рушвет от държавния чиновник, той ще може да заснеме, запише този разговор и да го предаде на разследващите органи. Това е идеалния сценарий за краят на корупцията. Сега отново трябва да се пренесем в живота и най-вече в България. В Уикипедиа намерихме още, че едно от условията благоприятстващи развитието на корупцията е "апатична, незаинтересована или наивна общественост". Ние ще добавим и заинтересована. За да има корупция винаги има две страни, а те винаги и двете са заинтересовани. Тук вече оставяме нещата на социолозите да намерят механизма за приложение на новооткрития инструментариум. Ясно е обаче, че чиновниците ще трябва да внимават как са облечени техните посетители и да ги помолят да оставят връхните си дрехи на гардероба, освен ако не искат да се гледат вечерта на телевизията. Вероятно както при модата, така и в корупцията ще се появи нова характеристика - сезонност. През зимата, корупцията ще намалява, но не заради милосърдието на чиновника към високите сметки за парно на жертвата, а поради опасността той да бъде заснет от добре облечения посетител със скрита камера. През лятото, корупцията ще се пренесе на нашето Черноморие, където облечени по бански чиновници ще бистрят сделки на плажа. А може би това ще допринесе и за разпространението на нудизма... И пак стигнахме до прозрачността, а може би и безкрайността...

сряда, 7 март 2007 г.

Модата на 80-те години

Правя опит да се върна в 80-те години и да си спомня какво съм запомнил най-добре от тези години. Първото нещо, което се сещам ме отвежда в края на десетилетието. 80-те бяха годините на голямата световна промяна. След отправеното предизвикателство от американския президент Роналд Рейгън към съветския ръководител Михаил Горбачов с думите "Г-н Горбачов, свалете тази стена", на 9-ти ноември 1989 година падна Берлинската стена. Няколко дни по-късно събитията се пренесоха и в България. И до ден днешен не мога да си обясня, защо журналисти и историци обявиха 10-ти ноември, деня на дворцовия преврат във властта, за повратния момент в живота на българите. Нима действията на шепа хора, осъществили кабинетната рокада трябваше да бъдат записани в историята. Истинското събитие всъщност се случи на 18-ти ноември 1989, когато около 50 000 души превъзмогнаха страха от репресивната власт и излезнаха на площад паметника Александър Невски да демонстрират желанието си за промяна и свободен живот. И аз бях там, заедно с моята 15 годишна дъщеря. Сутринта успяхме да спретнем един плакат, копирайки текст от реклама на Philips "Да успеем, не да оцелеем". В музикалната култура, "материалното момиче" Madonna бе един от горещите символи на 80-те, наред с Duran Duran, Jon Bon Jovi, Depeche Mode. За всеобща радост повечето от тях ни гостуваха през последните години, и пренесоха днешните млади хора също във времето, което за нас от този ден се завъртя с бясна скорост. И през онези години имах щастието да бъда в индустрията за производство на облекло, текстил и мода. Ще я определя по този начин, тъй като имаше по малко от всичко. Един банкер, който и тогава и днес е известен с шикозния си стил на обличане, веднаж посети шоурума на единствената тогава организация за износ на облекла. След бързото преглеждане на няколкостотин облекла, той възкликна "Вие трябва да сте големи търговци, за да успявате да продавате тази колекция". Това бе времето на корекомите, даващи възможност на избран кръг от обществото да си купят чифт джинси "Rifle", времето, когато според държавната статистика, един българин си купуваше три балтона през живота си. Когато се опитвам да свържа моите впечатления от модата на 80-те в България с днешните години, няма начин да не спомена дизайнера Васко Василев, който днес е избрал четката пред ножицата. Колекцията на "Студио В2" състояща се от олекотени облекла, позволяващи свобода на движението, с мехови детайли и двулицеви декоративни шевове в днешния стил "карго" вероятно е една от първите български дизайнерски колекции, продадени в чужбина преди около 20 години, актуална и днес.Въпреки смелите решения на Васко Василев и десетки други дизайнери, модата в България през 80-те години носи знака на дефицита. Елитарно общество имаше достъп до "корекомски" и "дизайнерски" колекции, а обикновените хора търсеха "връзки" и "зелени гущери", за да бъдат малко по-различни. Сдобил се най-после с блу джинси, различният български мъж сложи блейзер, подражавайки на Ален Делон. Дали това не бе един от важните знаци на промяната, дали модата и материалното не отключиха човешкото съзнание и го поведоха в друга посока. Ето защо ще се прехвърлим зад желязната завеса, зад Берлинската стена, за да погледнем към модата на 80-те.На запад модата вкара раменните ватки в дамската дреха. Квадратни блузи от трико или тъкан плат, правеха жените да изглеждат с широки рамене, като американски футболисти. Това беше времето, когато и мъжете и жените ходеха облечени в костюми, или поне с горна дреха сако. Телевизионни сериали като "Династията" и "Далас" пренесоха модата от телевизионните екрани сътворена от дизайнера Nolan Miller в дома на хората. Силните на деня, като британската принцеса Дайана и Маргарет Тачър допринесоха за утвърждаването на костюма в обществото и сред бизнес средите.През това време се появяват и атлетическите костюми за свободното време от парашутен трилобален плат, скроени на различни геометрични фигури в няколко цвята, един от които флуоросцентен. Не липсва и гангстерския шик, на който и днес подражават известни в публичното пространство личности.При памучните панталони също излиза панталона с връзки в талията. В края на 80-те се появява легинга (ластичния прилепен панталон от плетен памук/ликра), в различни флорални щампи, пачи крак. Сует-шърт с качулка от два цвята оформя ансамбъла. В интимния гардероб на жените навлиза бодито, с което изненадват неподготвените си приятели.През тези години навлизат силните цветове, които е трудно да опишем, поради бедността на речника ни да предадем богатството на природата.80-те са годините на дизайнерите Thierry Mugler, който слага края на ерата на хипитата и неоформения силует, Azzedine Alaia, експериментиращ с ликрата и вискозата, случайно попадналия в модата музеен куратор Christian Lacroix, Donna Karan внесла женствеността в гардероба на американската жена, Giorgio Armani лансира спортната линия "Емпорио Армани". Сред брандовете, следвайки популярността на трилобалите в Европа, и не само там изгрява марката на Adidas, а в Америка марката Perry Ellis съчетала елегантност, цветове и натурални материи печели пазар.През тези години медиите стават мощен инструмент за влияние върху обществото. Телевизионната серия "Династия" е гледана от 250 милиона души. Модните спектакли пренасят обществото в света на изкуството за създаване на дрехи и го правят разбираемо и достъпно за широката публика.Събитията от онова време се развиха с онази шеметна скорост, за която говорихме в началото. Може би не случайно днес модата се обръща към тренда на 80-те. Днес често говорим за скоростта на модата, която ние нарекохме "галопираща" (fast fashion), и този термин ще свържем с един от символите на 80-те, групата Depeche Mode (в превод името на групата е "бърза мода"). Може би тяхното име ще стане днес символ на спасителната жилетка за модната индустрия в Европа и в частност тази в България. В тази индустрия, в която трябва да успеем, не само да оцелеем !

неделя, 28 януари 2007 г.

Униформите се връщат !

Протъркани блу джинси, някои от тях 3/4 дължина, други прилепнали по крака, често влизащи в черни ботуши, черно ватирано яке, прошито с декоративни тигели и с дължина, едва покриваща ниската талия на джинсите. Ансамбъла се допълва от черна раничка със закачлива детска играчка. Цветът на шала е единствения аксесоар, с който разграничаваме брюнетките от блондинките, отвеждащ ни към пуловера с V-образно деколте, наподобяващ ръчна плетка, понякога с кетеловани шевове откъм лицето на дрехата, носена под якето. Това е облеклото на около 75% от групата на тинейджерите и младите мис-ки до около 22-23 години през есента и зимата. Профилът на тези потребители е предимно учащи се, със свободно държание, подражаващи звездите от музиката, екрана и лъскави списания като Cosmopolitain и Joy. Те посещават предимно държавни училища, ходят пеша или се возят в общински транспорт, една рискова среда за дрехи в светли цветове и по-благородни материи. Срещат се с приятели в заведения за развлечения около средната ценова категория, в подобни условия изживяват първата си или поредна любов. От ранна утрин до късна вечер заобикалящата ги сивота в жилището, издраскания и съсипан асансьор на блока, в който живеят, непочистените улици и квартални градинки също ги предразполагат да носят непретенциозни за поддържане дрехи. Доходите на семействата им са около средните за страната. Минимален риск и почти никакави затруднения за търговците, обслужващи тази целева група от около 1 милион потребители в България. Тук печалбите се реализират от оборота. Ако закупената стока не се продаде през този сезон, остатъка ще се реализира в следващия. Доставките от Китай и Турция са в основата на успеха. За производителите в България има оскъдни шансове да навлезат в тази ниша. Джинсите (тук трябва да напомним, че понятието джинс свързваме с термина "дънки", вкаран в България от модните медиини спецове от времето на соц културата през 70-те и 80-те години на миналия век, а не с панталоните от рипсено кадифе), най-често се купуват в магазините със закрити витрини, където се продават брандирани джинси без лиценз, почти на цената на немарковите. В якетата съществуват възможности за местните производители, ако се напипа правилния силует, но "натиснати" в цената от евтиния внос и тук възможностите не са твърде големи. В пуловерите ще чистим пак остътъците на производителите от Китай и Турция.Новото младо поколение наваксва липсата на джинси (дънки) за техните родители през годините на социализма. Някога това днес възрастно поколение носеше с омерзение наложените им униформи. Какво би станало ако кажем сега, че въвеждаме униформа в училищата и тази униформа е точна такава, както сме я обрисували по-горе. Дали ще срещнем съпротивата на обществото. Дали това поколение, на което залагаме надежди да промени България няма да бъде обезличено от еднообразната мода, заляла сивите ни градове. Къде ще се роди усета към естетичното и индивидуалното. Темата засяга много отговорности на обществото и семейството, тя е и предизвиквателство за дизайнерите в модата, архитектурата и в други материални и нематериални сфери.