вторник, 17 юни 2008 г.

За една целева група

Возя се в метрото на Пекин. Пред мен младо момиче на около 14-15 години се е облегнало устойчиво и с двете ръце разлиства нервно модно списание. Прави няколко бързи разлиствания, едва не откъсва страниците без снимков материал, но не попада на това, което търси. Поглежда за миг реклама на L'Oreal, но очевидно не и е до нея. Нищо не може да засити жаждата на очите и душата за модна информация. Дали е попаднало на правилното списание! Дали и бе за първи път, да задели от джобните си пари 20 юана (около 1.60 лева), в опита си да потъне в света на модата, която обещава да направи от грозното патенце красивата принцеса! Може би това списание няма да стигне до дома на това дете и ще потъне в някоя кофа за боклук. Родителите може и да не разберат за днешното мисловно пътуване на тяхното дете в света на блясъка и лукса. Това наблюдение ме върна в България. Преди около година разговарях с Пламена, дъщерята на мой приятел, тогава тя бе на 15 години. Бях изумен от познанията и за модата. Тя бе напълно наясно със познатия дизайнерски лейбъл Тотали Еректид у нас и свободно спрягаше името на дизайнерката Вероника. Преди няколко дни се чух с баща и в разговора за детето му, той възкликна "ами тя си е вече мома", нещо което и аз бях разбрал в приятелския разговор с нея преди година.Дали по времето, когато моите момичета бяха тийнейджърки, времената бяха по-различни! Може би не бяха по-различни, а вероятно не може да разберем добре нашите деца на тази възраст. Марк Твен бе казал за баща си, че е бил твърде неосведомен, когато той бил на 15 години, а после се е учудил колко баща му е научил (!), когато самият той станал на 21 години. Дали успяваме да разберем търсенията на децата в тази сложна за нас и тях възраст, когато те искат да пораснат твърде бързо.Правим всичко възможно да държим децата настрани от дрогата, понякога успяваме да ги задържим по-далеч и от порнографията, но с модата не правим нищо. Модата не се възприема все още за опасност върху детската психика, или просто на никой от разпространителите на тази често потребителска порнография не му се иска да бъде спиран. Маркетолози и психолози се ровят в детските чатове и форуми, но не за да се отключи света за позитивното познание в децата, а за да разшифроват детската психика, да намерят ключа към нея и да се възбуди, колкото се може по-рано консумеризма в тези деца. Защото те са вече сериозна целева група за мултинационалните компании, големите клиенти, с големите въдици.Днес обществото на запад е много загрижено за децата в Азия, Латинска Америка или Африка да не работят в невръстна възраст в работилници, потоизтисквачки. Мултинационалните компании, които за краткост ще наречем "мултаци" възприеха кодекси на поведение, ограничаващи производителите, работещи за тях, да ползват детски труд. Но никой не казва на поддържаните от същите "мултаци" медии да спрат да подхвърлят "порнографски" модни списания пред вратите на децата, тогава когато нас родителите ни няма в къщи. "Мултаците" ще ни кажат, че тези списания не се разпространяват свободно, а се заплащат. Да, но символичните им цени стават възможни именно благодарение на същите компании, които субсидират разпространението им чрез перото реклама, възлизащо на около 4-5% от изчисляваните в стотици милиарди приходи. Тези средства могат да бъдат напълно достатъчни да няма необразовани деца в континенти като Азия, Латинска Америка и Африка, а и не само там. Ако им бъде дадено това направление, ако не е по по-лесно да развалиш някое неукрепнало съзнание, отколкото да го подкрепиш със силата на устойчиви човешки ценности и познанието за истинските предизвикателства в живота.Кога е времето да вземат в ръката си модното списание нашите деца? Какво трябва да направи семейството, за да вкара в нормални релси неустоимото желание на тийнейджърите да изглеждат, като пипнатите от фотошопа главозамайващи дългокраки модели? Дали не трябва модата да се изучава като свободно избираем предмет в училище от 5-ти клас и по този начин да влезе в дома ни по светло? ...

Роберт Александрийски (за трети път баща на тийнейджър, в размисли след деня на бащата)

Няма коментари: